Родом съм от град Тополовград. Живея в град Карлово от 10 години. Омъжена съм, имам две деца. Първородната е във втори клас, а втората е в детска градина.
Завършила съм университета в Бургас – „Проф. д-р Асен Златаров“, специалност неорганични химични технологии, инженер-химик съм по професия, степен -бакалавър.
Започнах работа В СОНИК СТАРТ като социален асистент в Центъра за деца с увреждания. В период от два месеца по-късно започнах работа като възпитател и социален асистент.
Работата ми на възпитател бе да обгрижвам децата, да им организирам времето така, че те да могат да се справят максимално самостоятелно с ежедневните си задължения. От друга страна оказвах и сериозна подкрепа на родителите, за да могат да работят и да организират ежедневието си.
На по-късен етап от време отидох в Центъра от семеен тип за настаняване на деца с увреждания. Започнах като педагог и социален асистент. Работата ми беше да се занимавам с децата в образователния им процес, да учим домашните, да работим различни групови и индивидуални дейности и също така да ги обгрижвам и насочвам за постигане на самостоятелен живот, до колкото физическото и психическото им състояние позволява това.
Година по-късно станах социален работник. Работата ми беше изцяло свързана с писане на документация. Не след дълго поех и ръководната функция на Центъра от семеен тип за деца с увреждания.
Като ръководител на ЦНСТДУ отговарям за административната организация и за качеството на предоставяните социални услуги. Оказвам методическа подкрепа на екипа. Осъществявам контакт с организациите и институциите, работещи в подкрепа на децата и младежите. Оказвам подкрепа и грижа на децата, осъществявам връзките със системата от услуги в общността и поддържането на добри партньорски отношения с местните институции, установяване и поддържане на връзка със семействата и близките. Отговарям за организацията и качественото провеждане на социалната дейност, изготвянето и развиването на методики за работа в тази област и подготовката на отчетната документация за тази и ако е необходимо и други дейности, в съответствие със съществуващата нормативна база за предоставяне на социални услуги.
На този етап от време работата е интензивна и разнообразна. Децата се обгрижват здравословно, задоволяват се жизнените им потребности. С тях също така работи психолог и арт терапевт, които следят и за най-малката промяна в поведението им, защото това е сигурен сигнал, че настъпва промяна в развитието им.
Смятам, че все още е предизвикателство да намериш най-силната страна на детето и да го подтикнеш да я развива като потенциал. Също така да изградиш доверителна връзка, за да те обикнат и разберат, че ти си там за да им помогнеш и да полагаш грижи за тях.
Спечелването на доверие става с много разговори и изграждане на силна връзка. Да покажеш, че ти си човекът, на когото могат да разчитат и че в труден момент ще можеш да им помогнеш. Най-голямото удовлетворение от работата ми е, когато видя положителния резултат в едно дете. Постигането дори на нещо минимално за нас, за тях е много. Например – детето да се обслужва само!
Не успявам да се дистанцирам от работата си когато съм със собственото си семейство и смесвам едното с другото. С такава работа няма как и за минута да почувстваш, че не си на работа. Отговорността ми към тези деца си е голяма - 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Целите поставени за децата в центъра ги организираме спрямо техните потребности и нужди. Оттам всеки един от специалистите знае точно върху какво да наблегне и всяко дете от какво има нужда. Дневният работен процес също зависи от тях и това, което ни е поставено като задача или изпълнение на някаква дейност. Всеки ден при нас е различен, не мога да кажа, че ден с ден си приличат. Има ден, в който например децата са емоционално разстроени, психоемоционалното им състояние е променливо. Има дни, в които децата са прекрасни и спокойни – всички дейности извършват с лекота. Например когато имаме арт терапия, трудотерапия, кулинаротерапия или градинарство. Ежедневието на децата постоянно е запълнено.
Имам случай в моята практика, който за мен е с изключително положителен резултат следствие на общата работа на екипът на СОНИК СТАРТ – дете, което беше с физическо увреждане навърши определената възраст, излезе от услугата и в момента се справя самостоятелно в живота. Ходи на лекар, консултира се за здравословния си проблем. Намерихме му работа по време на пребиваването му в центъра и продължава да работи в същата фирма и се издържа самичък. И в същия момент учи – завършва 12-ти клас и постоянно търси нашата подкрепа. Именно такива случаи като този ни носи удовлетворение от усилията, които влагаме във всяко едно дете.
Капацитетът на Центъра от семеен тип за деца с увреждания е 14 деца. Възрастта на децата ни е от 7 до 18 години. Имам случаи на дете да е реинтегрирано в приемно семейство – две деца са осиновени в Америка, което е добре за нас – все пак, нашата работа е да реинтегрираме децата в семействата им.
Тази работа ми даде нов поглед върху детската психика, бих казала. Определено ми е по-лесно да възпитавам собствените си деца – те познават всяко едно от децата настанени в Центъра. Даже малката ми дъщеря е заедно с дете от Центъра в детската градина. То е контактно и са постоянно заедно.
Децата имат най-много нужда от любов и внимание!
Свободното ми време е много ограничено. Имам хоби – обичам да се разхождам, да ходя по магазините, който ползвам като терапия. Любимият ми ритуал е да шия гоблени, тогава разтоварвам най-много. За три години съм ушила 4 гоблена. Чета книги, постоянно се интересувам за професията, за която съм завършила, защото искам да продължа да уча магистратура - органична химия.
Мотото ми в живота е „И това ще мине“.
Не всеки става да работи в социална услуга с деца. За тая работа трябва да имаш сърце, за да я работиш. Когато се сблъскаш с реалните проблеми на работното място и ги разрешиш, тогава разбираш дали това е твоето място.
За мен СОНИК СТАРТ e едно голямо семейство и слънце, което сбъдва и стопля човешките мечти и сърца.
